Вярвам, че живеем в симулация

Говорих за това наскоро на VIP вечерята на VivaTech в Париж. И така... в тази прекрасна неделя го написах. Вярвам, че живеем в симулация.

Защо?

Преди 40 години, когато бях дете, живеех в малко селце без течаща вода и електричество. Трябваше да носим вода от кладенец на около 200 метра и си пишех домашните вечер на маслена лампа. Няколко години по-късно монтирахме водна помпа в собствения ни двор, което беше огромно подобрение. Още една година по-късно имахме и чешмяна вода. В началото, когато прекараха електричество, то беше достъпно само за няколко часа на ден. Това също бързо се промени. Сега имаме мобилни телефони, интернет и блокчейн.

Като се има предвид експоненциалният растеж на технологиите, не мислите ли, че е възможно след 20 години да имаме технологията да пъхнем букса в главите си точно както във филма Матрицата и да заживеем в симулация? Вероятно да.

Ако 20 години ви се струват малко, какво ще кажете за 50 години? Или 100 години? Въпросът не е дали, а кога. Нека не избързваме прекалено и предположим, че това ще случи след 500 години. Мисля, че спокойно може да предположим, че след 500 години ще имаме технологията да симулираме това, което искаме да видим, чувстваме или изживеем. 

Когато можем, ще го направим. Милиони или милиарди ще го направят. 

Вземете за пример игрите на Nintendo. Тъй като те съществуват, милиони ги играят. Те също са вид симулация. Когато Супер Марио тича напред, светът пред него се симулира за него. Когато тича назад, светът зад него се симулира за него.

Днес, когато гледам към някоя стена, не знам какво има зад нея. Не знам дали е там. Когато я заобиколя, нещата зад стената биват симулирани за мен. Възможно е.

Представете си, че сте на 200 години, наближава краят ви, но имате излишни пари. И ви се предлага възможността да изживеете отново 200 години от живота си или негова вариация в симулация, която ще отнеме един час в реално време. Бихте ли платили за това? Разбира се, че бихте.

Когато можем, ще го направим. Милиони или милиарди ще го направят. (Светът ще бъде по-гъсто населен в бъдеще.)

Каква е вероятността за това? На контравъпроса е по-лесно да се отговори. Каква е вероятността да живеем в реален свят, а не в симулация?

Ако вече разполагаме с технологията, тя ще бъде едно на милиони или милиарди. Или най-много 0,000001. Математически, ако закръглим до 3 или 5 знака след десетичната запетая, шансът е 0%.

Или наистина сме първият път? Какъв е шансът тези 500 години да са първият път в нашата вселена? В този свят/симулация нашата вселена е на 13,8 милиарда години. 500 от 13,8 милиарда също е математически 0, ако закръглим до 5-ия знак след десетичната запетая.

Така че, математически, има 0% шанс да не сме в симулация. Следователно ние сме в такава.

Това означава ли, че животът е безсмислен?

Не, не означава. Животът все още носи много смисъл.

Не знаем в какъв вид симулация се намираме. 

Може да сме в симулация, в която сами се симулираме. И ако умрем, просто се събуждаме наново. Това би бил най-добрият вариант. 

Можем да участваме в индивидуална симулация, в която всичко е симулирано за нас, включително всички наши приятели и тази статия.

Можем да бъдем в групова симулация, в която сме в групов сън като във филма „Генезис“. И когато се събудим, виждаме приятелите си.

Или можем да сме в симулация, която се извършва от по-висше същество точно както ние правим със Супер Марио. Когато умре, той не може да взаимодейства с нас. Следващият път, в който се появи, може да е той, а може и да не е той. Умира и изчезва. В този сценарий, ако умрем, може просто да изчезнем. Няма да имаме възможността да взаимодействаме с нашите симулатори, освен ако те не искат. Това също обяснява призраците, боговете, свръхестествените същества и много други необясними неща. Може просто нашите симулатори да взаимодействат с (някои от) нас или просто част от симулацията.

Няма значение. Фактът обаче, че не знаем в каква симулация се намираме, го прави интересен. Не можем просто да умираме. Все още трябва да извлечем максималното от тази симулация.

Премахване на стреса

Тъй като знаем, че сме в симулация, голяма част от стреса в живота ни изчезва.

Симулацията има програмирани предизвикателства, които не можете да избегнете, и случайности, които просто възникват случайно. Не можем да ги различим. Но и няма значение. Просто трябва да извлечем максималното от това, с което разполагаме. Все още се налага да вземаме живота на сериозно. Обаче целият стрес изчезва. Всеки път, когато сте изправени пред ново предизвикателство, имайте предвид, че това е само част от симулацията. И просто трябва да извлечете максималното от нея.

Моят екип знае това. Така че винаги, когато сме изправени пред предизвикателство, те винаги ми казват: „Хей, това е просто игра.“ Това премахва напрежението. Започнах да разсъждавам така през 2015 г.

Приемайте сериозно работата. Приемайте сериозно живота. Не вземайте обаче себе си твърде на сериозно. Извлечете максималното от вашата симулация.